• Дигиталните технологии ще преодолеят натрупаните грешки в образованието

    Академик Кирил Боянов

    Академик Боянов, как виждате своята роля като съветник в Иноцентър България?
    – За бързото навлизане на иновационните процеси важна роля е отредена на иновационните центрове, които осъществяват взаимодействие между предприятията, като свързват в мрежа доставчици, развойни звена и клиенти. Създаването на първия Иноцентър у нас е навременна стъпка за стимулиране развитието на иновациите. Въвеждането на академичните институти в процесите за взимане на иновативни решения ще подпомогне компаниите, малките и средни предприятия да получат компетентна експертиза на база на опита и изследванията на съвременните научни постижения в съответната област. Като първа моя задача виждам осъществяване на връзки между съответните академични институции. От особено значение за ефективността на производствените процеси е повишаване на квалификацията, както на ръководителите, така и на изпълнителите. Втората ми задача е да съдействам за въвеждането на съвременни дигитални форми на обучение и предоставяне на съответните дигитални технологии.

     

    България има добри традиции в електрониката и инженерните науки. Какво не достига на средата, за да стане страната ни водеща в технологиите и изследванията и да задържа младите хора тук?
    – България има наследени традиции не само в електрониката, но и в химията, машиностроенето, фармацията, аграрните производства. В последните години има осезаема тенденция активните млади хора да напускат страната. Елементарни изчисления показват, че ако необходимите финансови средства за целия курс на средното обучение е около 80 000 лв. (включително родителските разноски), при 1,5 млн. българи извън страната, сме изнесли 120 млрд. лв. Тази тенденция трябва да се преобърне. Причините са много, но ето няколко основни: отсъствие на перспектива за развитие и кариерно израстване, многобройни бюрократични утежнения (административно обслужване, здравеопазване), некоректно отношение на някои работодатели и ниско заплащане на труда. Изключение са фирмите в областта на информационните технологии, където процесите са ускорени в международен и национален мащаб, както и някои други специфични производства на чуждестранни и наши инвеститори. Високото заплащане при тях частично компенсира посочените други недостатъци.

     

    Вие вярвате изключително в качествата на младите хора. Какви умения и достойнства трябва да развиват на първо място, за да имат принос в развитието на икономиката на България и информационното общество?
    – В България има изключително талантливи деца и млади хора. Като председател на УС на фондация „Еврика“ всяка година раздаваме множество награди на отличили се в олимпиади, конкурси и ученически проекти. Познанията, ерудицията и талантът на младите хора, с които се срещам, е характерен и трябва да се намерят начини за тяхната реализация у нас, а не в чужбина. Нашата система за образование се нуждае от сериозни промени, започвайки от детската градина, а бих добавил и от семейната среда. Създаването на трудови навици, уважение към преподавателите, етично отношение към заобикалящата ни природа и хора, са качества в дефицит. За това е необходимо да се работи и с родителите. Важно е да се създадат условия децата да развиват своите умения в желаната от тях насока, като използват съвременните дигитални технологии.
    Несполучливи решения в средното образование бяха закриването на професионалните техникуми и училища, които даваха сериозни познания и завършващите ги младежи можеха да се включат пълноценно в производствените процеси. Сегашните опити за възстановяване ще срещнат трудности заради отсъствие на подготвени учители. Може би трябва да се търси съдействие от техническите вузове и академичните институти. Повечето от завършващите средните училища нямат елементарни познания, което е пречка за протичане на нормален учебен процес в университетите. Безпрецедентното производство на хабилитирани учени води до няколко последствия: нивото на преподаване във ВУЗ се понижава, по-слабо подготвените кадри предизвикват ефект на по-слаби резултати в средното образование с косвен ефект върху икономиката и културното ниво на нацията.
    По-тревожно е, че експертизите, които очакват правителствата от „учените“ се оказват по-некачествени или неточни, което води до влошаване на правителствените решения. Влизаме в отрицателна спирала, защото тогава системата ще произвежда още по-некачествени учени. Известно от техниката правило: когато нещата тръгват на зле, се очаква да станат още по-зле.
    Добрата новина в случая е, че при премахване на основните недостатъци в образованието новите дигитални технологии могат в кратки срокове да подготвят кадри със съответни качества. В това отношение ролята на Иноцентъра е съществена.

  • България има силен ИТ сектор със структурираща роля

    Георги Паничерски, председател на Канадско-българския бизнес съвет

    Как виждате своята роля като съветник на Иноцентър България?
    – Още в процеса на разработване на идеята за Иноцентъра аз вече имах удоволствието да предложа някои съществуващи модели на иновационни центрове с техните мисия, визия, управление и начин на функциониране, главно на основата на канадски и американски примери.
    Ръководството на Иноцентъра е добре запознато с моите компетенции и аз очаквам инициативата за сътрудничество да идва от него, в съответствие с конкретните нужди от съвет и експертиза.

     

    От позицията на вашия богат опит в публичната и бизнес администрация, какво трябва да се промени в стратегическия модел на управление в България, за да имаме ускорено икономическо развитие?
    – Като член на ЕС България разчита на европейския опит и управленски инструментариум, но има и съответните задължения и трябва да се съобразява с някои ограничения.
    В момента съществуват правителствени програми и стратегически модели за отделни клонове на икономиката, като например Стратегията за развитие на електронното управление. Всички тези инструменти са професионално разработени и със сигурност биха били или вече са много полезни за икономическото развитие на страната.
    Какво би могло да се направи, за да работят те по-добре и да доведат до измерими и бързи резултати, така че хората да почувстват реално подобрение на жизнения си стандарт?
    Според моя професионален опит и съществуващите примери във високоразвити страни, пътят на ускореното икономическо развитие минава през по-голяма и истинска децентрализация с всички произтичащи от нея права, например икономическа и фискална автономия на регионално и локално ниво. Small Is Beautiful (Малките неща са красиви), ни учеше Шумахер още през 1973 г., а неговият модел за устойчиво развитие днес е още по-актуален оттогава. Think global, act local (Мисли глобално, действай локално) е друг основен принцип на управление, който не трябва да забравяме. Реализацията на пълна независимост в „хранителната верига“ пък е основата за всяко икономическо развитие.
    Темата е прекалено голяма, за да бъде изчерпана с няколко думи. Аз съм на разположение за по-нататъшни разговори и работа по нея, ако има интерес.

     

    В кои сфери виждате най-голям потенциал за развитие на България в идните години с помощта на реализиран качествен човешки капитал?
    – Това е друга обширна тема за разговори и разсъждения. България, както и другите страни от бившия Източен блок, беше изложена на продължителна и мащабна емиграция. Цели отрасли от икономиката бяха закрити.
    В същото време обаче България се отвори към света и младежите получиха възможност да се обучават в чужбина или да се учат от чуждестранни преподаватели в страната. Новите поколения от българската диаспора в чужбина все повече проявяват интерес да участват в реформирането и развитието на икономиката ни. Изградени са и множество бизнес съвети и търговски камари с цел подпомагането на икономическите връзки между българските и водещите световни фирми.
    България се оформя като страна с определено силен IT сектор и аз мисля, че той ще е структуроопределящ в близките години. Явно народът ни има талант и влечение към новите технологии и трябва да се намерят начини за по-доброто ни „продаване“ на световния пазар, както го прави например Индия. Имаме потенциал да се превърнем в истински хъб и връзка между Изтока и Запада.
    Разбира се, туристическата индустрия в цялото й разнообразие е традиционен структуроопределящ икономически сектор, който трябва да продължи да се развива. Това не трябва обаче да нарушава природните ни дадености и да има човешки мащаб, за да не убием кокошката със златните яйца, както е на път да се случи в големите ни черноморски курорти.
    Накрая, но не на последно място, пътната и другите технически инфраструктури са от жизнено значение за икономическия подем. Via vita est, казваха старите римляни, и тази максима е валидна и днес.

  • ИТ лидерите са стратегически фактори за дигитализацията

    Доц. д-р Велизар Шаламанов

    Доц. д-р Шаламанов, как виждате вашата роля като съветник в Иноцентър България?
    – Развитието на кариерата ми е свързано с големи ИТ организации: Институт по системи за управление на МО, Институт по информационни и комуникационни технологии на БАН, Агенция по комуникации и информация на НАТО. В тях фокусът е не само върху разработка на информационни системи, но и развитие на партньорство с потребителите и индустрията, създаване на нови бизнес модели. Тези модели включват потребителско финансиране, базирани на услуги организации, многонационални проекти, партньорски мрежи, доверителни фондове, управление на иновации, експерименти и учения.
    Като заместник-министър и министър на отбраната имах възможността да видя системата и от страна на потребителя, а после и от гледната точка на индустрията. Иноцентър България създава среда за разработка и тестване на нови концепции и конкретни решения за цифровизация. Следват публичната администрация и сектора за сигурност, където с моя опит ще се опитам да бъда полезен, както на членовете на центъра за развитие на тази среда, така и за привличане на потребители, които да я използват ефективно за постигане на техните цели за дигитална трансформация. Вярвам, че именно тази платформа ни е нужна, за да минем на следващо ниво на развитие и в администрацията, и в индустрията.

     

    Какви са важните стъпки в изграждането на ефективен ИТ модел на управление и кибер устойчивост в организациите и компаниите?
    – В процеса на дигитална трансформация целта е изграждането на ефективни, ефикасни и кибер устойчиви ИТ организации, които добавят видима стойност в бизнес процесите, създават нови възможности и гарантират повишена адаптивност и устойчивост на бизнеса и администрацията. Това определя ИТ организациите като стратегически фактор на успеха и налага тяхното изграждане, постоянно развитие чрез ефективни процеси на управление на промяната и продължаващо усъвършенстване.
    ИТ лидерите (CIO) са част от групата за стратегическо ръководство заедно с CEO, COO, CFO. В този контекст са важни приемането на ясен мандат за ИТ организацията, разработката на ИТ стратегия и бизнес план, свързан със стратегията на компанията или администрацията. Ефективното управление на ресурсите, но още повече дисциплина в управление на портфолио, програми, проекти и управление на ИТ услугите, системното усилие за развитие на ИТ персонала и управление на ИТ рисковете, са само част от важните стъпки към ефективност и кибер устойчивост.
    Друга група важни аспекти на ИТ управлението са приложението на архитектурен подход, системно развитие на нови концепции, експериментиране и валидизиране на нови решения, партньорство с всички заинтересовани от цифровата трансформация страни.
    Иноцентърът се фокусира върху иновации, свързани с ИТ, но и с промени на бизнес модели, организационни промени и обучение. Това са важни страни от цялостния процес на трансформация в етапа на проверка и доказване на концепции, подготовка за реализация на мащабни трансформационни програми преди започването на процедури за конкуренция в изпълнението на конкретни проекти.

     

    Как добри практики на Европейския съюз и НАТО биха помогнали за модернизирането на институциите в България?
    – Важна част на членството в НАТО и ЕС е във възможността да прилагаме вече създадени добри практики. Моят опит е основно в НАТО, където през 2010 г. нациите решиха да консолидират в една агенция цялата експертиза по цифрова трансформация на Алианса и практически по целия жизнен цикъл на ИТ системите – от дефиниране на изискванията, през изграждане на способности и предоставяне на услуги, до снемане от експлоатация, както и обучението на персонала.
    Това естествено изисква много добре организирана система за ръководство и финансиране, за управление, за отношения с индустрията, партньорство с потребителите на различните етапи от цифровата трансформация и функционирането на ИТ средата на Алианса.
    Както в НАТО, така и в ЕС, създадените с общи усилия добри практики и технологични решения, са достъпни за страните членки, но използването им предполага капацитет за трансфер и усвояване на тези решения.
    Именно Иноцентърът може да е платформата за адаптиране на НАТО и ЕС решения, постижения в други страни към изискванията на българските компании и администрация. Участието на Иноцентъра в мрежи от сродни организации в НАТО, ЕС и страните членки създава платформа за трансфер на добри практики практически в двете посоки.
    Примери като NCOIC (Network Centric Operations Industrial Consortium), NICP (NATO-Industry Cyber Partnership), DIG (Defense Innovation Greenhouse) дават добра представа как Иноценърът може да използва натрупаните добри практики в интерес на българската индустрия и администрация. Това в голяма степен зависи от желанието и готовността от страна на компаниите и публичните организации да се възползват от този модел, който сам по себе си е добра европейска и НАТО практика. Иноцентърът има и тази задача – да мотивира индустрията и администрацията за използване на такъв подход. В европейски контекст проектното финансиране на мрежи от центрове за инновации в сферата на цифровата трансформация и кибер сигурност е също голям стимул и възможност за развитие и използване на Иноцентъра за трансфер и развитие на добри практики.

    Иновативните композитни материали решават комплексни проблеми на гражданската инфраструктура

    Дамян Кашлакев, професор по строително инженерство, Калифорнийски политехнически университет

    Г-н Кашлакев, как виждате вашата роля като съветник на Иноцентъра?
    – Аз имам многогодишен опит като основател и директор на единствен по рода си национален изследователски център в САЩ. Подобно на Иноцентър България, изследователският институт, който ръководя, беше създаден в отговор на нуждите на бизнеса. Искрено се надявам да успея да приложа този опит в новия център в България. Като структура центърът е напълно различен от всички други подобни институции в България. Основната идея е прякото сътрудничество между науката и индустрията, в което бизнесът диктува изследователските теми, участва в управлението на центъра и ги финансира.
    За разлика от традиционния подход (особено в българските университети), където учените предлагат нови идеи и индустрията се опитва да ги интегрира, дейността на нашия център е структурирана в обратен ред. Бизнесът определя проблемите си (в резултат на реални работни ситуации), а научните институции се опитват да ги решат и да предвидят бъдещи потенциални проблеми въз основа на анализа и иновативното мислене, което те притежават. По този начин всеки се занимава с това, в което е най-добър.
    Основната цел на изследванията, които провеждаме, е да разрешим конкретни проблеми, специфични за нашите бизнес партньори, които не са продиктувани само от типичната академична изследователска страст. Нуждите на бизнеса се променят на базата на проблеми, които възникват по време на ежедневната дейност на фирмите. Този подход изисква много динамично мислене и действия в структурирането на изследователските теми в рамките на ограниченията за инфраструктура, персонала и бюджета. Това не е лесна работа, но удовлетворението е огромно. Като учените ние трябва не само да мислим за бъдещото развитие на човешката цивилизация в нашите съответни области, но също така ще бъдем в по-голяма степен съпричастни с настоящите непосредствени цели и проблеми на индустриалните ни партньори.
    Освен това подобен подход стимулира сътрудничеството между компаниите от един и същ или от сходни отрасли в индустрията, насърчава ги да търсят своите общи проблеми и предизвикателства и да финансират тяхното решаване взаимно. По този начин средствата, които се отделят за изследване и решаване на проблеми се използват по-ефективно. В резултат на това бизнесът е доволен, защото проблемите му се решават по-бързо и струват по-малко. Научните институции също са удовлетворени, защото им се предоставят повече средства в резултат на съвместното финансиране на общи проблеми в индустрията. Крайният резултат е, че обществото е най-облагодетелствано. И това е добър бизнес.

     

    Колко важно е за гражданското строителство и инфраструктурата използването на иновативни композитни материали и как се прилагат в България?

    – Инфраструктура на България е стара, голямата част от нея е строена след Втората световна война до 1980 г. Необходимостта от рехабилитация е повече от очевидна. Този проблем не е уникален за България. Почти всички държави от ЕС, САЩ, Канада и Япония са изправени пред подобни ситуации. Основната разлика между нас и тях е, че повечето страни имат национални стратегии, които отчитат ограниченията на традиционните строителни материали и търсят нови, по-модерни технологии и финансово по-евтини решения.
    Традиционните материали, използвани в строителството, нямат дълготрайността, която се изисква в настоящия век. Тези недостатъци могат да се видят в много от новите рехабилитационни проекти в България, като се започне от някои от главните булеварди в София и се стигне до реконструкциите на някои от основните мостове. По времето на моите студентски години експлоатационният живот на нов мост беше 50 години, сега е 120.
    Причината за това драстично увеличение на изискванията към новите съоръжения е продиктувано от експоненциалното увеличаване на разходите за строителство и поддръжка през последните 40 години. Накратко, обществото не може повече да поеме разходите за поддържане и разширяване на гражданската инфраструктура базирани на традиционните методи.
    Уникален за България (и някои други страни от Източна Европа) е проблемът със сградите, използващи панелната технология през периода от края на 60-те до към 1990 г. Когато са строени те са били евтини и са служели за осигуряване на нови жилища за нарастващото население на градовете. Тази технология страда от много ограничения, най-важната от които е структурната цялост на конструкцията обусловена от връзките между различните панели. Корекцията на тези недостатъци със средствата на традиционните строителни материали и техники просто не е възможна, защото изисква тези сгради да бъдат необитаеми по време на модернизацията.
    Предполагам, че повече от половината от населението на София обитава такива сгради, което прави невъзможно тяхното освобождаване с цел реконструкция. Високата цена на традиционните строителни техники е още един възпиращ фактор.
    София и много други части на страната се считат за високорискови сеизмични зони. Повечето (над 90%) от инфраструктурата ни, включително сгради и мостове, не отговарят на европейските стандарти за проектиране и безопасност при земетресения. Много обекти трябва да бъдат модернизирани за сеизмично въздействие. Големият проблем възниква от факта, че повечето от тях се нуждаят и от структурна (за носимоспособност) рехабилитация. Двете задачи взаимно се самоизключват от техническа гледна точка. Не е възможно да се постигнат и двете цели с използването на традиционните материали и техники на проектиране.
    Използването на новите иновативни композитни материали в гражданската инфраструктура е не само въпрос на финансови ползи и съкращаване на времето за реконструкция. В много случаи те са единственият възможен от инженерна гледна точка начин за постигане на комплексните изисквания към съвременните строителни конструкции. Използването на такива материали е задължително, ако България иска да поддържа своята инфраструктура във времена на непрекъснато свиване на бюджетите и увеличаване на изискванията за ефективност. Това е единственият начин.

     

    Бихте ли споменал някои от най-успешните ви реализирани научни изследвания?
    – В моята професионална кариера научните изследвания и практическите им приложения са пряко свързани. Аз имам привилегията да бъда един от пионерите в разработването и внедряването на съвременните композитни материали за гражданската инфраструктура в световен мащаб.
    Преди повече от 20 години проведох едно от най-големите изследвания за приложимостта на FRP (фибро-полимери) в строителството. Изследването беше финансирано от Федералната администрация по магистралите на САЩ (еквивалент на българското Министерство на инфраструктурата). В него участваха всички основни производители на FRP от Европа, Япония и САЩ.
    Резултатите бяха използвани при подготовката на стандартите за проектиране с FRP композитни материали на строителни конструкции. От практична гледна точка изследването ми позволи да проектирам първия мост в западната част на САЩ, използвайки композитни материали. Този обект се възприе като толкова иновативен, че събитието беше отразено в най-гледаното време от телевизионните и печатни медии, например в Търговския вестник. Все още определям този обект за един от най-значимите ми проекти.
    Друг мой проект, който имаше голямо влияние върху индустрията, бе създаването на националния изследователски център за басейни.
    Изследването на центъра обедини усилията на цялата индустрия за басейни в САЩ, включително строители, производители на материали и доставчици, химически компании, произвеждащи различни дезинфектанти, производители на SPA, дори компании, свързани със здравните аспекти на индустрията за плувни басейни.
    От създаването си през 2003 г. центърът решава много от техническите проблеми на индустрията, но смятам, че основният му принос е от друга гледна точка. Нашата съвместна дейност успя да обедини компаниите от различните отрасли на индустрията, които преди това се съдеха и обвиняваха взаимно за различни провали и злоупотреби с бизнеса. Влиянието на центъра в национален мащаб се смяташе за толкова значимо, че през 2006 г. бях удостоен с награда от Northrop Grumman за отлични постижения в научноизследователската и развойната дейност (това е същата космическа компания, която управлява Lockheed, Мартин Мариета, космически мисии и много космически и отбранителни индустрии).

  • В туризма са нужни радикални иновации чрез дигитални платформи

    Проф. д-р Николина Попова, Международно висше бизнес училище

    Как виждате вашата роля като съветник на Иноцентъра?
    Осъществяване на връзка между бизнеса и другите два основни стълба в триадата „наука- бизнес-образование“. Без отчитане на тази връзка дигиталната трансформация на цялата икономика и конкретно на туристическата индустрия ще е трудно постижимо в дългосрочен план. Това е целесъобразно да стане чрез:
    - проекти за споделяне на добри практики, семинари, конференции
    - партньорства с научни и образователни институции, включени в процеса на изграждане на научна инфраструктура, адекватна на интересите на бизнеса (ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“)

     

    Върху какво акцентирате в образователните програми и планове, в които активно участвате?
    Стремим се да адаптираме образователните цели към новите бизнес модели, свързани със знание, умения и компетенции на студентите. Знанието за нововъзникващите бизнес модели в туристическата индустрия променя коренно създаването и предоставянето на стойност от бизнеса. Например, онлайн пътническите агенции (Expedia Inc., Orbitz); информационните посредници чрез платформите Tripadvisor и Trivago; бизнес моделите, основани на принципите на кръговата икономика – кръгова верига на доставки, възстановяване и рециклиране, удължен живот на продукта. Също така потребителският бизнес модел на основата на сътрудничество (AirBnB, HomeAway, Zipcar, Uber), тур гидовете - Vayable, Viator, ToursByLocals, AnyRoad) и моделите вериги за храна и напитки (Kitchensurfing, Cookening, EatFeastly). Нужни са радикални иновации чрез партньорства и сътрудничество, в резултат на дигиталната трансформация на моделите вериги.
    Уменията са способност за систематично изучаване и анализ на новите бизнес модели, работа в онлайн среда, планиране и разширяване на онлайн опериране, създаване и поддържане на комуникационни и партньорски отношения. Компетенциите се отнасят до ценности, отношения и учене през целия живот.

     

    В България туризмът е добре развит, но все още клиентът не получава най-високо качество на обслужване, което създава отлив към други туристически дестинации? Какво трябва да се промени в модела на туристическия бизнес?

    Моите съображения, свързани с особеностите на туристическата индустрия в България са, че това е приоритетен отрасъл. Има постоянен висок принос в БВП през последните 10 години (12-14%). Преобладават МСП, които трудно могат да осигурят ресурс за финансиране на проекти за дигитална трансформация. Нивото на използване на новите технологии е много ниско и се отразява на качеството на туристическото предлагане, при това в условия на драматично променяща се бизнес среда. Има външни ресурси, които могат да променят средата.
    ОП „Наука и интелигентен растеж“ към МОН започна процес по създаване на Регионални научни центрове (РНЦ) като бъдещи проектни центрове. Бенефициенти са бизнес предприятия, публични, научни и образователни институции, асоциации и НПО. Първият център е създаден в Русе. София се изключва като локация за РНЦ. Следващите локации ще са Варна и Бургас. Моята препоръка е да се осъществява партньорство с технически университети в други големи градове с потенциални РНЦ.

  • България и Сингапур могат успешно да си сътрудничат в ИТ и иновации

    Мартин Ангелов, вицепрезидент в Сингапурския клон на Южнокорейската банка за развитие

    Г-н Ангелов, как виждате своята роля като съветник в Иноцентър България?
    – Мисля, че Иноцентърът и неговите участници биха били заинтересовани от моя 15-годишен опит в Сингапур, тъй като се отделя изключително внимание и ресурс за позиционирането на азиатската държава като „иновационен хъб“ за Азиатския регион. Много от световните гиганти отварят своите офиси за иновационно развитие именно в Сингапур. Има неща, които биха могли да се заимстват. От друга страна, всички проекти са свързани с нуждата от капитал – под каквато и да е било форма. Опитът ми в сферата на финансите би могъл да е от полза в дадени проекти.
     

    Вие сте учредител на Дружество за партньорство между България и Сингапур. Как то подпомага по-конкретно бизнес контактите и културните отношения между двете страни?
    – Учредяването на това дружество бе с цел да се запълни липсващата засега активност от страна на българската държава, а и в обратна посока, да се насърчават тези отношения. Вярно е, че двете държави са доста далеч и Сингапур е сравнително малък пазар (около 5.5 милиона души). Много от бизнесите тук или не са чували за България, или са се фокусирали повече върху близките държави като Китай и Индонезия, където пазарът е огромен и икономиката се развива с бързи темпове. Проектите, които реализираме до момента са предимно единични и по-скоро плод на работата ни с отделни инвеститори. Дружеството също така представлява България в Сингапурската европейска търговска камара, където съм член на управителния съвет заедно с още 12 представители на западноевропейски държави и под патронажа на посланика на делегацията на Европейския съюз в Сингапур. България е единствената представена страна от Централна и Източна Европа.
     

    Би ли могла България да почерпи опит от успешния икономически модел на Сингапур и да го приложи на практика?
    – Сложен въпрос. Мисля, че всеки може да черпи опит от успешния икономически модел на Сингапур. Да се приложи в България – според мен по-скоро не. В генерален план не виждам много прилики между двете държави. Успешният икономически модел на Сингапур се дължи на фактори, които не са видими за България поради различните история, географско положение и държавно управление. Там, където виждам прилика обаче е, че както Сингапур, така и България, се стреми да се обособи като регионален хъб за информационни технологии и иновации. В България ние имаме изключителен ресурс на квалифицирани кадри, с образование на високо ниво и международен опит. Това е нещо, което все още липсва в Сингапур и поради този факт държавата отпуска доста средства за развитието на сектора. Тук виждам потенциал за сътрудничество.

  • България ще увеличи износа си като се включва повече в глобалните вериги на доставки

    Веселин Илиев, главен директор Международно икономическо сътрудничество на Българска стопанска камара

    Господин Илиев, как виждате своята роля като съветник на Иноцентър България?
    - На този етап не мога да отговоря конкретно на въпроса. Най-общо, представям си две направления на работа: Благодарение на международни контакти и обмен на информация, бих могъл да споделям при поискване положителни насоки за работа и отрицателни такива. Макар че българската практика регистрира съществени отклонения от международните норми. Мога да консултирам фирми по широк кръг проблеми на интернационализация на дейността им, проучване на пазари и намиране на партньори, иновационен мениджмънт и достъп до рисково финансиране.
     

    От вашия опит какви бихте определил като най-належащи нужди за развитие на големите и малките предприятия в България при тяхната интернационализация на дейността, пазарен достъп и иновационен мениджмънт?

    - Развитие на меки умения – познаване на междукултурни различия, комуникативни умения, оперативност;
    Информация за функционирането на конкретен пазар и веригите на добавена стойност, пазарен достъп;
    По-голямо разбиране на културата на мениджмънт и по-специално на иновационен мениджмънт. Това е свързано с изграждане на адекватна организационна структура, организационна култура и внедряване в подходяща екосистема.
     

    В кои сектори на икономиката България е най-конкурентоспособна?

    - Българската икономика е много малка и не може да има цял сектор, в който фирмите ни да се отличават с конкурентоспособност. Има нишови стоки и услуги, които в някакъв период и при определени обстоятелства регистрират конкурентоспособност. Освен това трябва да ни интересува само конкурентоспособност при стоки и услуги с по-голяма добавена стойност; конкурентоспособност в производството и износа на суровини и горива не е нещо, с което можем да се гордеем. Допълнителен проблем е, че индустриалната конкурентоспособност е пряко свързана с образование, квалификация и опит. А България регистрира такова изтичане на мозъци (особено като процент от наличната работна сила), че всяко твърдение за устойчива конкурентоспособност буди въпросителни.
    Групи стоки в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност и постоянен ръст са:
    • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни машини;
    • Хладилници, фризери и санитарен фаянс;
    • Някои фармацевтични и медицински изделия;
    • Оптични изделия, сензори;
    • Някои софтуерни продукти за управление на процеси, с приложение в творческите индустрии, игри;
    • Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.
    Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, което е индикатор за конкурентоспособност, макар изделията ни да се вграждат там и след това крайните продукти се реализират в целия свят.
    България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
    Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, по-малко на местни фирми. Чуждестранните собственици и мениджмънт идват с управленски опит, технологии и пазари. По-скоро изключение са случаите на внедрени български научни разработки, независимо от произхода на инвестициите. Тъжен факт е, че българските научни разработки най-често се внедряват в западни компании, повишавайки тяхната конкурентоспособност.

  • Иновационна политика се прави с вложения, механизми за приобщаване и звена за трансфер

    Проф. Христо Христов, Технически университет София, доктор на техническите науки

    Проф. Христов, как виждате своята роля като съветник на Иноцентър България?
    Харесва ми идеята за създаване на Иноцентър България. Участвах в първата среща на 9-ти март и се убедих, че зад нея стоят стойностни хора. Моята кариера е свързана с нововъведенията. Цял живот работя във висшето образование, където предлагах и пряко участвах в иновационни инициативи. Член съм на Съвета по иновации и развитие на технологиите към БТПП. Затова приех с благодарност поканата да бъда съветник на Иноцентъра. Що се отнася до моята роля като съветник, тя е следствие от моето разбиране за необходимостта от ускоряване на иновациите в България.
    Според Европейски сравнителен анализ на иновациите за 2017 г., който се изготвя ежегодно от Европейската комисия, България е на предпоследно място по иновации в ЕС. Като се има предвид, че нововъведенията са несъмнен фактор за интелигентен растеж и икономическо развитие, това изоставане не може да не се свързва с класацията на нашата страна като „най-бедната в ЕС“.
    Имаме система за създаване на научни постижения, върхови технологии и иновации. Елементи на тази система са Националния фонд научни изследвания (НФНИ) към МОН, Национален иновационен фонд към Министерството на икономиката, висшите училища и академиите. ЕС дава средства за научни постижения и върхови технологии. България отделя скромен бюджет, което е една от причините за изоставането ни.
    Но не по-малко важният въпрос е: стигат ли научните постижения до реалния сектор, превръщат ли се в комерсиален продукт? Резултатите от проектите по Иновационния фонд и особено на НФНИ се използват неефективно. Те си остават в научните списания или електронните издания, а най-често в компютрите и бюрата на изследователите. Системата за създаване на научни постижения и системата за тяхното превръщане в иновации не са органично свързани. Има дефицит в трансфера между тях - въпреки съществуването на Национален съвет по иновации (до 2016 г.) и Съвета за интелигентен растеж към МС (след това), въпреки Съвета по иновации и развитие на технологиите (CИРТ) към БТПП. И въпреки съществуващите иновационни центрове на университети и академии.
    Нещо някъде се къса. Какво пречи?
    Търсенето на иновации от потенциалните им потребители не е на ниво да промени статуквото. Над 94% от бизнеса у нас са микро и малки фирми. Много от тях не осъзнават, че иновациите са основа за създаването на работни места, растеж и инвестиции - главен фактор за техния собствен просперитет. Колко от тях са чували и знаят за Индустрия 4.0? Трябва да се развиват политики, които да заинтересоват потенциалните потребители от създадените научни новости. СИРТ провежда ежемесечно семинари и кръгли маси. От над 53 000 фирми-членове на БТПП в залата присъстват не повече от 30 слушатели.
    Дали още един Иноцентър решава проблема? Една от задачите на Иноцентъра би могла да бъде да дава специализирани знания, насочени към чувствителна за тях аудитория. Да се провеждат по региони и промишлени зони не само формални лекции, а дискусии, които да водят до убеждение. Така, наред с PR инициативите, хората ще узнаят за съществуването и възможностите на Иновационния център. Второ, за да се обръщат към него, трябва да му вярват и да са убедени, че може да им се помогне. Трябва да работи ефективно, а за това са му необходими екипи от специалисти, които бързо да се справят с предизвикателствата. Екипът от съветници–ерудити трябва да познава научните структури, както и отделни върхови специалисти и техните възможности, да може бързо да формира динамични звена за реализация на дадено ново постижение.
    Разбира се, в първите си стъпки Иноцентърът трябва да започне в тематично по-тясна сфера, където може да се направят „пробиви“. С пръв приоритет дигитализация на индустрията. Но преднамереното стесняване на дейността може да повлияе негативно на финансовата ни стабилност. Своята роля виждам в избистрянето на профила на Иноцентъра, на неговите механизми за работа, след това в разпространението на знания и като част от екипите по теми в сферите, в които съм работил.

    Бихте ли разказал повече за вашите успешни изобретения?
    Специалист съм в комуникационната и компютърна техника. През по-голямата част от професионалния ми живот съм работил в областта на критични по безопасност комуникационни системи, като системите за Signaling в жп транспорт.
    Силата на моята изобретателска дейност беше през 70-те и 80-те години, когато светът мощно навлезе в епохата на електронизацията. Механичната и електромеханична техника масово и във всички области се подменяше с работещи на нови принципи електронни и компютърни системи. Ново поколение с големи предимства, произтичащи от уникалните свойства на електрониката.
    В сферата на Signaling-а обаче имаше едно голямо препятствие, което забави електронизацията в тази област с десетилетия. Това препятствие беше безопасността на системата след отказ. В Signaling-а излизането от работоспособност трябва да води до предварително дефинирано състояние или поведение на системата. Например, в железниците - да спира влака, вместо да води до катастрофа. В охранителната техника - да заключва вратата, вместо да я остави безконтролна. В старото поколение технически системи това е решен въпрос. Електрониката обаче има неблагоприятни в този смисъл свойства и характеристики, които водят до опасни откази. Преодоляването им беше предизвикателството пред учените.
    Работих с екип като създател и ръководител на специализирана лаборатория на ТУ-София по критични по безопасност системи. Бяхме част от международни колективи с участието на Германия, Русия, Унгария, със западни фирми. Бяха създадени нови оригинални схеми, електронни и микрокомпютърни устройства, които решаваха споменатото научно предизвикателство. Публикувахме научни статии, докладвахме на конференции. Издадох монографията „Електронизация на осигурителната техника“, в която са описани много от нашите постижения. На тази тема защитих и втората си дисертация за доктор на науките. Издадох (в съавторство) научна книга в Русия и спечелих конкурс за академик на Руската транспортна академия.
    Част от постиженията ни са признати за изобретения. Много от тях са вградени като елементи и възли в действащи системи – последните, преди година, в изделие на фирма Балкантел ООД.
    Критични по безопасност компютърни системи все повече навлизат в космоса, медицината, транспорта, енергетиката, комуникациите и охранителната техника. Философията на тази тясна техническа област, както и изобретените елементи и схеми за безопасно управление, и в бъдеще ще намират все по-голямо приложение.
     

    Може ли бизнесът в България да черпи ефикасно знания и умения от Китай в трансфера на технологии?
    Трансферът на високи технологии в китайската икономика е силен фактор за развитието, стратегическо направление за Китай, където инвестират значително във високи технологии и иновации. Затова правителството на Китай провежда политика за привличане на „международни таланти“, автори на значими за практиката научни постижения и технологични новости. В рамките на т. нар. Talent Initiative (част от голямата политика „Един пояс – един път“) в гр. Нинбо е създаден Международен научен и технологичен център за трансфер на постижения (МНТЦТП), който има аналогични функции с тези на Иноцентър България.
    Опитът от последните години им показа, че поради необятните мащаби на китайската страна, големите културни различия и специфични особености на общуване, такъв трансфер от чужбина е трудно възможен без посредничество. В България имаме проблем с трансфера помежду си. МНТЦТП изпълнява функциите на оторизирана от китайска страна институция, която да се ангажира с привличането и трансфера на високи технологии и иновации от света, както и сътрудничество и взаимодействие със създателите на тези постижения. На талантливите чуждестранни учени, изобретатели и новатори се предоставят привилегии, визови облекчения, защита на авторските права и достойно възнаграждение. От МНТЦТП беше решено аз да бъда негов сертифициран представител с права да съдействам за набиране и подаване на предложения за иновации и високи технологии от България за китайската икономика. Ако предложенията се реализират, получават се многостранни ползи не само за Китай. Участниците в трансфера ще намерят признание и реализация на своите идеи на огромния китайски пазар с произтичащите от това взаимни и трайни финансови изгоди при защитена интелектуалната собственост.
    Тази политика получи признание и в междудържавните отношения. Форматът „16+1“ е инициатива на Китай, насочена към засилване и разширяване на сътрудничеството с 11 централно и източно европейски страни, членки на ЕС и 5 балкански страни. Сътрудничеството е насочено основно в областта на инвестициите, транспорта, финансите, науката, образованието и културата. България участва в ежегодните сесии на високо ниво във формảта „16+1“, а тази година ние сме домакини на поредната сесия. Примерът на Китай показва, че:

    Иновационна политика се прави с пари, лостове и механизми, които приобщават всички участници и са в интерес на всички взаимодействащи си страни;
    Необходими са звена за трансфера, които да съдействат за по-бързите и успешни реализации на високите постижения.
    Някои от тези знания, изводи и успешни практики можем да приложим и в Иноцентъра.